Св. архиепископ Лука Симферополски и Кримски
Светителят и изповедник Лука (със светско име Валентин Феликсович Войно-Ясенецки) е роден през 1877 г. в гр. Керч. По-късно семейството му се премества в Киев, където той завършва гимназия и художествено училище. Имал талант за художник, но решил да се посвети на лекарската професия, за да помага на страдащите. Завършил с отличие медицина и се насочил към хирургията.
През 1904 г. се оженва. Малко по-късно заминава като военен лекар в Руско-японската война. Натрупва огромен опит като хирург в далечни провинциални болници, след което се установява в Москва и работи върху докторска дисертация, посветена на анестезията. Започва работа по фундаменталния си труд върху гнойната хирургия. През 1917 г. съпругата му се разболява от туберкулоза и той става професор в университета в Ташкент заради по-добрия климат, но тя умира през 1919 г., оставяйки му трима сина и една дъщеря. (По-късно те и четиримата ще тръгнат по пътя на баща си и ще станат изявени медици.)
В онези трагични времена, когато в Русия бушува гражданската война след болшевишката революция и са започнали нечувани кървави гонения срещу Църквата, професор Войно-Ясенецки решава да стане духовник. През 1921 г. в Ташкент е ръкоположен за дякон и за свещеник. Ходел с расо и нагръден кръст не само в храма, но и в университета и в болницата, а в операционната поставил икона на св. Богородица. През 1923 г. приема монашество с името Лука – в чест на Христовия апостол и евангелист, който според църковното предание също бил лекар и художник. На 31 май 1923 г. тайно е ръкоположен за епископ, като продължава да изпълнява своите задължения като хирург.
Скоро след това е арестуван по несъстоятелно обвинение и от 1923 г. започва дългогодишното му странстване по лагери и заточения из Сибир. По едно време бил заточен на 230 км. зад Полярния кръг. Навсякъде св. Лука бил посрещан от народа с благоговение, навсякъде извършвал животоспасяващи хирургически операции, навсякъде кръщавал и благовестял Словото Божие.
През 1934 г. излиза фундаменталният му научен труд „Очерци по гнойна хирургия”, който получава световна известност. По време на Втората световна война, когато знанията и уменията му като хирург са особено необходими, св. Лука временно бива освободен от лагера, за да лекува ранените от фронта.
През 1946 г. неговият главен научен труд е удостоен със Сталинска премия. Същата година архиепископ Лука бива преместен в Симферопол на полуостров Крим, където остава до края на дните си.
Св. Лука предава Богу дух на 11 юни 1961 г. След канонизацията му мощите му са пренесени в Свето-Троицкия събор в Симферопол, а името му се тачи в целия православен свят.
Молитвите му към Господа да имаме!