СВ. АТАНАСИЙ ВЕЛИКИ
Св. Атанасий е роден към 296 г. в Александрия в християнско семейство. Изключителните му духовни дарби отрано били забелязани от александрийския епископ Александър, който го взел под крилото си и му осигурил блестящо образование. Атанасий познавал добре съчиненията както на античните гръцки философи, така и на църковните отци св. Ириней Лионски, св. Климент Александрийски, спорния ерудит Ориген и пр.
Като дякон на александрийския епископ той участва в Първия вселенски събор през 325 г. в Никея, където се отличава като „най-силен боец против арианите“.
Наричат го „баща на православното богословие“, защото аргументира богословски православното учение за Боговъплъщението, за св. Троица и пр. Противопоставяйки се на арианството, според което Христос е твар, Атанасий развива идеята, че Синът Божи е приел тленна форма, за да възвърне хората към безсмъртието, отнето в резултат на грехопадението. Отстоява не само на думи, но и с риск на живота си православното учение, че Бог Син е единосъщен с Бог Отец.
Още на младини се запознава със св. Антоний Велики и от него се приучава на аскетически живот.
Написва житието му, което става настолна книга за бъдещите монаси на Изток и на Запад.
Заема Александрийската архиепископска катедра около 45 години, включително 5 изгнания. Развива удивителна пастирска дейност, благодарение на която в най-кризисната епоха на древната Църква православното учение устоява.
По време на многобройните си изгнания св. Атанасий минава и през днешните български земи, включително през 343 г., когато участва в Сердикийския събор, на който бил оправдан срещу клеветническите обвинения на арианите.
Починал в Господа на 2 май 373 г. За големите му заслуги към Църквата св. Атанасий бива наричан „тринадесетият апостол“ и „стълб на Църквата“. Молитвите му към Господа да имаме!
